В последния ден на април
В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада.
След миг или два ще остана пред тебе
разплакана, гола и сляпа
за грешките твои. И в лъч непотребен
сломена ще търся пощада.
След миг или два ще ме видиш такава,
каквато не бях и до вчера.
Открих те у себе си. Днес ми остана ...