Спомням си... как някога по-рано
говорейки със теб за Любовта,
подхвърлих думите: – Ще стане!
- Ще ни се случи някога... това!
Ти странно и невярващо ми каза:
- Разбирам те... но ти прости ми!
- Аз без Любов съм днес наказана!
- Не съм я срещала с години!
Но мина време... и далеч в Прибоя
се сблъскахме със теб като в скали!
- Обичах те!... Любов!... Ти беше моя!
- Във Любовта кълнеше се и ти! ...