19 nov 2019, 7:53

В примката на хаоса или Истинността на нелогичното 

  Poesía
482 4 7
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства –
душа, сърце и тяло във едно.
Суетен хаос с тежък грим – безумства,
и огледало, мамещо стъкло.
Пътуване, безкрайни лабиринти –
вълнения, тревоги и тъга.
От корабни въжета, наръч примки.
Мечтания! Отблясъци! Вина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??