Всеки пада преди да полети.
Всеки тъне на дъното в калта.
Но другите все пак стигат до звездите,
а моите крила са слаби за това.
Все нещо намира се. И спира
всеки мой опит за летене.
Птица без криле от агония умира.
Без теб умирам точно като нея.
Защото само ти движиш ме нагоре.
На вълшебство може би прилича.
Виждам: прилича май на полет.
Летя само, когато ме обичаш…
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados