***
Ти не искаш във мен да си пламъка.
Аз не искам без теб да горя!
И макар да сме Огъня двамата...
някак все ни застига студа...
И порязва ни устните вятъра.
Ослепява ни черна мъгла...
А в гърдите ми, смъртно заплакала,
побелява от сол Любовта.
Ще притихна ли мигом под камъка?
Ще поникна ли пак над снега?
Щом остана сама и без пламъка...
се изсипвам на пепел в пръстта.
© Арлина Todos los derechos reservados