Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила.
Прекланям се пред есенните краски.
Приемам всякакви добри дела.
Жадувам аз за искрените ласки.
Тъгувам по излитащи ята.
И радвам се дори на лист от цвете.
Тъгувам по отминали лета.
Не искам да съм роб на греховете. ...