Изморена от дългото тичане,

в деня на гняв и омраза

умират без милост мечтите ми,

а болката отново шепти.

Смисълът се пробуди в сърцето ми.

Усещам приказна магия

с цялото си същество.

Политам с отрязани криле.

Усмихната в ритъма на живота ми,

ще отида нависоко.

В тази студена вечер на ноември,

ще остава своята следа.

Някой ще заплаче, друг ще се засмее.

Но бих искала душата ми,

покой да намери,

да следва ритъма на живота ми.

Не спира да тупка сърцето ми.

Зная, че в този момент,

когато някой чете тези стихове,

един ще крещи, друг от болка ще замълчи.

Повярвайте трябва да следваме ритъма,

дори и малко  пак да боли.

Коя съм аз, забързана в ритъма?

Нежна, ранима. Объркани мисли.

Вятърът развява косите ми.

Животът бързо минава край мен.

В ритама на дните ми,

мой ден, мой стих любим.