В ръце държах на изгрева усмивката, въздишката на залеза докосвах с длан. На устните ми сбраха се горчилките на дни пияни от несбъднат блян. Морето, за което в късни нощи мечтаех да обходя при луна, която във косите ми да вплита оная своя сребролика бледина! В очите си събирах ветровете, вилняли в погледа ми неведнъж, а бурите от тътени в сърцето наливах и изпивах ги на екс. Добри ли или лоши са годините преминали край мен в галоп, на дни нерадостни отминали, на настоящи трепети и нежен зов. Усмивката на изгрева изплъзва се, въздишката на залеза е в мен. Обхождам не морето, а луната, която в мен бледнее с всеки ден...
Джейни ,стиха ти е прекрасен"В очите си събирах ветровете,вилняли в погледа ми не веднъж"Пожелавам ти да обходиш морето по лунната пътека и да усетиш огромната му сила и мощ , енергията и силата на нощта
Джейн, според мен по-добре звучи: "Добри ли или лоши са годините"
"въздишката на залеза е мен," тук вероятно си изпуснала една буква.
"която в мен бледнее със всеки ден..." Тук заради ритъма ще е по-добре да бъде така: "която в мен бледнее с всеки ден..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
На читателите ми поклон с много любов!