"Най-силна е онази любов, която може да покаже своята слабост"
Косите ти, любими -
крила от черна врана, разпилени.
Очите ти, зелени до недопустимост -
събират всичките вселени.
Лицето ти, любими -
посипано от декемврийски сняг.
Мъжествено, но нежно до ранимост -
желано и примамва, като морски бряг.
А ръцете ти, любими -
до болка съм потъвала в тях.
Безметежна и безплътна чак до дързост -
трептяща в пръстите се разпилях.
© Естрея Ангел Todos los derechos reservados