Седнах снощи в тризонета
с чаша бира във ръка,
и разтворих пак таблета
да се шляя по света.
Този път реших да скитам
из балканските земи.
Истинска жена да спипам
от съседните страни.
Спрях се първо на румънка
от съседен Калафат.
Тя веднага взе да мрънка
много мургава на цвят.
Взех да слушам и гъркиня
от селата край Атон.
С шест хотела в Катерини,
но без никакъв балкон.
Спорих дълго с македонче
от предградие на Щип.
Беше сладичко бонбонче,
но не беше моя тип.
Спрях се и с една туркиня
с магазинчета в Измир.
Страшно модна домакиня
със килоти от кашмир.
Но накрая се прехласнах
по магьосница от Ниш.
Даже в тяло бе прекрасна
и с родители в Париж.
Споделих веднага с нея,
че обичам да творя.
Как за нея - край Марбея
хубав дом ще построя.
Тя, с усмивка се открехна
с мен тревоги да дели.
Да ми бъде връхна дреха,
моят дом да надгради!
Мигом чукнахме си среща
във мотел до Драгоман.
Да похапнем там на свещи
и да почнем наш роман.
Тя дойде - красива, нежна,
глътна бира за отскок.
И ми каза - най-небрежно,
че ще пие сливов сок.
Цял следобед с нея пихме
силен, плодов еликсир.
Много мисли споделихме
за проблемите в Памир.
Аз не исках да приключи
романтичният запой,
но един момент изключих,
вдигнах флага за отбой
и - прехласнат по момето
с югославско потекло
аз се пльоснах на мокета
до мотелското легло.
Спах навярно осем часа
до повърнат таратор.
Станах малко - урочасан,
със голям, интимен зор.
Взех веднага хладна вана,
глътнах течен аспирин.
Махмурлукът ме подхвана
и реших да пийна джин.
Слязох долу в ресторанта.
И какво да видя там:
Мойта - интернет позната
се натискаше без срам
с две огромни наши батки
от съседните гори.
С вид на чисти психопати
и с небръснати бради!
За секунда ги погледнах -
те ми махнаха с ръка.
Взех си въздух и побегнах
в драгоманските блата.
Там, останах много дълго
сред вонящите води.
И разбрах, че се залъгвам
с виртуалните жени.
Оттогава - влизам в нета
само пилци да броя.
Че - от сайтове с момета
мога сам да си умра!
Юри
Йовев
Септември
2021 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
Ще обикалям още, докато лирическият не разбере, че българските момета са най-добри! 😀