28 may 2010, 22:11  

В самотата на лунната нощ 

  Poesía
761 0 3

 

В самотата на лунната нощ,

когато вълците вият от мъка

и останало племе без вожд

загуби следата по пътя...

 

В самотата сняг на парцали

покри и скъси вечността и ранù,

а хаос царува и пали

разбити крепостни стени...

 

В самотата, в нощната сила

умират безсмъртни деца и съдби

и на земята победила,

тя, магията черна, не спи...

 

Гарван предвеща го отдавна...

примири се с нощта - не ще победиш -

пронизва самотата бавно -

не убива, преди да простиш...

 

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??