Да надникнем във себе си. В бездната.
Над „АЗ”–а да се надвесим.
Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим
със нови чувства, покълнали
във нова пръст – чиста и млада.
В черната си същност надзърнали,
да не мечтаем награда
за добротата си, често изкуствена,
за тъй наречената човечност...
Дори като богове да се чувстваме,
да помним, че въобще не сме вечни.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados