Насечен сън. Паля цигара. Прекалено късно е, прекалено е рано. Поглеждам навън. Навън е тихо. Прекалено късно е, и прекалено рано. Спомени бият лицето ми в секундите между дните. Клошарите ме събарят и с кубинки ме ритат. Нова цигара. Предавам се! Във светлините - шум. Бягам от всичкото свое си в насечен сън. Хора бързат,блъскат се под огромна реклама. Знам,прекалено късно е! Прекалено е рано.
Много ми хареса!!!Наистина...
"Знам,прекалено късно е!
Прекалено е рано."
Това май е наи-хубавата част, в нея е целият смисъл, а в същото време е така противоречива!Но...Браво от мен!
Радвам се, че ви допадат нещата,които пиша.Е,поне на повечето от вас...Поздравявам ви всички вас с прекрасните неща, които правите.Е,това исках да ви кажа!
Поздравления! Как добре, до болка усетих този стих! "Насечен сън", дори тази нощ ми се въртяха подобни мисли и ми се искаше да драсна нещо подобно. Много е истинско! ще добавя и от мен едно 6
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.