7 jul 2015, 22:52  

В сенките на звездите 

  Poesía » Filosófica
868 3 29

 


Вълните са пътуващите кораби

на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало
от сингулярност мъничка заченато.
Окото на джуджето бяло
от взиране сред звездността
прогледнало.
Не е ли всичко мъртво пак вълнение
на неродените от миналото обещания,
на незаченати безброй вселени
и техните нашепващи стенания.
Къде ни водят бледите галактики -
рисунка детска в тъмната безбрежност...
Побягва лъч, проклинащ самотата си
и като нея силно непотребен.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за включването, Андромаха!

    Знаеш ли какво, Ина. Ще можеш ли да се отзовеш на молбата ми и да престанеш да се включваш като коментиращ под всеки мой текст, безразборно и не по същество. Ако толкова харесваш Даниел, пиши му на Лични и се запознай с него. Може и да ти излезе късмета. Но не се занимавай повече с мен. Не те познавам и честно казано вече не ми се иска да те познавам, ако ще да си и Савската царица.

    Едва сега видях включването ти, Таня! Благодаря, че се намеси. Някои хора преминаха всякакви граници. Правя всичко възможно да овладея положението, изтривайки коментарите под все повече и повече мои текстове. Но те буквално ме преследват като глутница зли кучета.
    За съжаление с други средства за реакция, съвместими с правилника на сайта не разполагам. Приятна вечер!
  • Малко не ми се занимава с реферстване, знаете ли?!
    Нито с разследване кой, къде, кога и на кого какво казал!
    На всичкото отгоре мисля и да спя, представете си!
    Така че, спестете ми последващо влизане, няма да е за добро!
    Младене, съжалявам!
    А, и не ни интересува причината, поради която някой си е тръгнал! За да се стигне дотам, тя е била основателна! Гарантирам, никой не е изгонен заради човек, а само заради постъпките си!
  • Да, вдишванията и издишванията на изначалния Брахман, които реализират съществуването. Така те разбрах. А как технологично се осъществява това в макро и микро план, си остава все още загадка за съвременната наука.
    Мерси, Илко!

    Мерси, Любомира! В Единното информационно поле няма течове. Но има нещо, което съм открил лично. Това е принципът на т.нар. от мен Информационно огледало. Чрез него наличната информация се мултиплицира непрестанно със скорост пропорционална на квадрата на времето за съществуване на вселената. Така, че не само, че наличната информация се съхранява, но тя се и мултиплицира с огромна скорост.

    Мерси за подкрепата, Пепи!
  • Тук стана много интересно. Замислих се, дали информацията се запазва? Мисля, че идеята е Да не се запазва. Извинявай, Мисана!
  • Благодаря ти, Илко! Уча се от теб на мъдрост и обобщение на натрупаното знание в Познание. Защото в Еклесиаст е казано, че трупайки знание трупаме печал, но това не важи за Познанието. А при теб има Познание, т.е. преработено и систематизирано знание, прераснало в система за разбиране на света и в цялостен духовен светоглед.
    "Душата не е само информация, а е и още личен избор и отношение. Тя е жива и безсмъртна."
    Прекрасно си го казал. Споделям виждането ти, че отвъд хоризонта на събитията става нещо немислимо. Най-вероятно материята преминава към такова ниво на компактификация и суперсиметрия, че се превръща в захранващ ейдос-идея. Черните дупки са единият - възходящ ескалатор, по който материята се "преражда" в идея. А белите дупки - т.нар. сингулярности, една от които е дала началото на нашата вселена, са като изворите на Нил, чрез тях светът на идеите се материализира и асиметризира чрез охлаждане, генерирайки кореспондираща вселена. Това е вторият - низходящ ескалатор на мирозданието. Двата ескалатора, в своята съвкупност, генерират удивителния и грандиозен "цикъл на Кребс" на мирозданието.
  • Ще ти отговоря, Евстати. Веществото, което пуша се нарича Черен Джак.
    Продава се единствено в специални магазини на някои по-отдалечени галактики.
    Мерси за поздрава с "Шоу мъст гоу он" на "Куин" и покойния Фреди Меркюри!

    Благодаря ти повторно, скъпа Ваня! Много съм трогнат.

    Мерси, Ник! Зарадва ме хубавото мнение, което имаш за начина ми на писане. Аз също те уважавам като автор. Мисля, че съм дал "веществени" доказателства за това.
  • Вече те познах Евстати. Не му се сърди Младен,приятел ни е...
  • Мисана...
    Евала (извини ми чуждицата)на ума ти и на поезията ти!!!
    Поклон пред тях!
    Но този път, приятелю, ти отново "изпуши".
    Този път изпуши мира...
    Спокойна нощ!
  • „Пробягва лъч,проклинащ самотата си
    и като нея силно непотребен.“
    Убийствена поанта!Адмирации, мили Младене! И поздрави от цялата ми душа!
  • Евстати, а защо толкова те интерисува какво слагам в лулата?
    Отговорът ми е прост - мир слагам. Става дума за лулата на мира.
    Дано си разбрал този отговор правилно.
  • Нее, братко...
    Ако знаеш само, колко знам,
    а тук съм от знанието си да разпусна.
    Днес си купих зеолит. Пия от седмица сода
    с топла вода. Меся хляб с динкел.
    Да продължавам ли...подготвям се за живот
    след петдесетте. Забравих да кажа най- важното,
    Пийс Хора. Иначе от това дотук което го консумирам
    е хвърляне пари на вятъра.
    Сорри, че пиша на чужда страничка.
  • Слага теб ...анонимен Евстати
    Такива, като теб не го убиват...
    Грешен подход.
  • Пуша лула, Евстати! Два пъти в годината.
    Мерси за посещението!

    Благодаря ти, че оцени, Ваня! Трогнат съм.
    Спокойна нощ и хубави сънища!
  • Благодаря ви за вниманието - за оценяването и толкова милите думи:
    Станиславе, Елица /прекрасен е коментарът ти!/, Катя /страхотна песен - тази музика ми е една от любимите - велико мерси!/, Андромаха /много мъдри слова!/, Ясене /трогнат съм от хубавите думи!/, Йоана /мило и много умно момиче си ти!/, Илко, Василке, Владиславе /винаги намираш хубава дума за мен!/, Рени /подкрепата ти означава много за мен!/, Кети /трогна ме с присъствието си!/, Рада /много на място споделяш ценни извадки от древнокитайските мисли!/, Патриция, Руми /твоята топла подкрепа е творчески стимул за мен!/, Цвети /толкова си мила и щедра към мен, а си виртуоз на стиха!/, Любомира, Бойко, Евелина /хубави допълнителни разяснения споделяш!/, Георги /зарадва ме, че текстът ми ти импонира!/.

    На всички вас, колеги по перо и приятели, желая много хубава вечер -
    вечер на нежността и усмивките. И бъдете щастливи!
  • Много обичам този тип поезия! Дълбокомащабна, мистична и изпълнена с космическа безкрайност! Поздравления, Младене!
  • Впечаляващи изрази, не се коментира лесно, но се хващам за един изключително странен във физиката термин...!!! Прието е, че когато е зачената Вселената - тази така наречена Сингулярност е състоянието от което Вселената е възникнала по време на Големия взрив..., - велики и странни, и не достатъчно ясни теории...!!!
    "Мистерията на едно начало
    от сингулярност мъничка заченато."
  • поздрави и от мен !))
  • Колко картини трябваше да нарисувам, докато намеря точните думи
  • Замлъквам и потъвам в галактическа тишина. Невероятно въздействащ стих!Всичко дребно губи силата си. Благодаря за удоволствието от прочита,Младен. Космическа поезия.
  • Не мога да открия думи, а и не е нужно да се говори, защото твоята поезия е достатъчна! Докоснала се до всичко това, аз просто съм някъде другаде, наслаждавайки се на неземно изживяване! Поздрав от мен, Младене!
    А сега, просто ще помълча...
  • Споделям мнението на Станислав Русев, така че няма да го повтарям. Това, че невинаги коментирам, не означава, че не те чета, Младене - напротив! Чета всичко, което публикуваш и не преставам да се удивлявам!
  • Приливите и отливите - изчислена до точност цикличност,
    и толкова значима и парадоксално употребима за "надежда" метафоричност.
    Уж са предвидими, а вълните стигайки до крайното цяло -
    "сингулярно" се връщат в ново начало.

    Страхотен философски и не само! стих, Младене! Моите уважения и благодарност за великолепната ти поезия!
  • "Не е ли всичко мъртво пак вълнение
    на неродените от миналото обещания"
    Поздрав!
  • „Вълните са пътуващите кораби
    на мимолетното, което ни убягва.“
    И все пак гали душата! Приливът, звездите и търсещият поглед са така мелодични заедно, самотната „рисунка детска в тъмната безбрежност“ - така ярка и нежна. Бих стояла вечно на този бряг. И бих цитирала всичко, но не искам да развалям магията... Красотата, заради красотата лъчът е потребен, и мракът.
  • Младене, има стихове, които превъзмогват гравитацията, и нищо не може да ги удържи във фотонния им устрем! А лъчът от твоя стих е силно потребен! Поне за звездните пътешественици...
  • Мисана,харесах стихът ти!
    https://www.youtube.com/watch?v=iQ2dOW2fjGY
  • Благодаря Ти Елица... спаси ме
  • Сякаш се изгубих в една загадъчна безбрежност, Мисана.
    Постигаш внушения за преходното и вечното - в космически аспект.
    Мъча се да достигна летящата ти мисъл, но не достигат думи...
    Оставам с респект към стойностната ти философска поезия.
  • Много поетично пресъздадена книга на Стивън Кинг с няколко думи. Неговите герои са били винаги сингулярни. Произведението ти има първа част и втора част. По средата е нулата- недефинираност. Накрая детските рисунки се свързват с началото и се получава кръговрата...
    Харесах, това видях и това е моето скромно мнение. Лека вечер
    П.П.
    (И като споменах господин Кинг, не си мислете само за ужаси, там също има поуки)
Propuestas
: ??:??