Думите ми полетяха...
с крилете на любовта отлетяха
в безкрайната синева на световете...
до сърца благословени...
... и в тишина споделени...
прегърнати спомени събуждат...
... мечти в мечтание съграждат...
семенца за Чудеса и Щастие посяват
и то не само по Коледа...
и то не само в сънища...
то чудесата се случват за всеки...
докоснат...
от вълшебните искри на любовта...
и никога не закъсняват...
винаги наяве... и винаги навреме...
за всеки...
като Раждане...
като Зов...
като Вълшебна приказка...
като Живот...
като Дни за Обичане...

Соня Георгиева