Усмихвам се докато гледам
в прозореца на влака утринни листа.
Премигвам в картината под мене
и знам, без тебе нямаше да е така.
Затварям те с клепачи вътре
в най-красивите в света места,
отварям ги и ме поливаш
с топъл полъх на страстта.
Допирам устни в кожата ти,
ухаеща на утринни листа.
Пламти душата ми от сладост
и знам, че само с тебе е така.
Ти спиш и влакът бърза,
а ТИ ме водиш в най-прекрасните места.
И после питам се какво е,
а вече писах за това - страстта.
© Лора Todos los derechos reservados