22 feb 2009, 14:17

В следата ти 

  Poesía
805 0 6
В следата ти


В следата ти вървя и се намъквам неразбрал,
стъпка ли е оставена в снега фосфориращ?
Отразен в очите ми е светът, оттук побрал
мен, като пътник, сърцето ти сега избиращ.
Върволица от лица и пътеки от следи са,
събират се в кръстопътищата на зимата,
и всички те блестят с уникални свои чудеса,
но сянката ти, минала оттук, ми е любимата.
Търся твоите пътеки и се крия в следите ти,
името ти шепна и го чувам да се връща с ехо,
целувам снежни преспи и се моля за очите ти,
които в ледения вятър се скриват и са крехки.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав и от мен за хубавия стих:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/18/4r71aPzoNTw
  • Радвам се да те чета и тук, Люлина!
    Здравей!
  • Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!
  • Мъдра философия с тънък слой чувства и надежда. Много добро представяне в поезията. Прекрасен стих, Деси!
  • Да Абориген не е важно следата да е вярна, важното е постоянството когато някой я следва
  • Хубаво е да се върви по нечия следа, особено ако е вярна...
Propuestas
: ??:??