В спор с душата...
Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била,
той ходел по земята,
а тя си имала крила.
И трудно чувал отдалеч
гласа на своята душа.
Сама, летяла в небесата,
а нейните сълзи валели
и мокрели телата подивели.
- Върни ме вътре в теб,
му казвала душата,
а той седял с чадър в ръката,
да се опази от дъжда,
понеже бил железен,
а желязото покрило се с ръжда.
И гниел с годините в дъжда,
мислел си, какво ли щеше да е,
ако вместо от желязо, бях от светлина,
и ако имах вътре в себе си душа….
© Калоян Димитров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Живеем в сложно време, в което трябва да избираш между това да си "готин" и да се кефиш на Шушана с другите лицемерно или да бъдеш себе си и да свършиш отритнат от всички.Само в сайт като този можеш да намериш хора разбиращи истинската ти същност.
-
Как съм пропуснала това! Как?! Наистина! Да беше си махнал чадъра! Да беше чул!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
