Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава,
в старата мелница, и в немотията,
единия буен с високо чело и снага,
а другия синеок, весел с добра душа
Те двамата даваха сърце а и душа,
за родна България, за тяхната родина.
Борци за свобода за татковината,
отдали себе си в тази жестока борба. ...