koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5 ene 2018, 21:49

В стих да изпреда 

  Poesía » Filosófica
287 0 4

Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.

Усмивката остава – очите ми скърбят.

Краката ме забавят – мечтата ми лети.

Годините препускат с напукани пети.

Душата ми угасва – сърцето ми гори.

Кошмарите от снощи съзнавам призори.

 

На рамото ми ляга далечната луна –

единствена утеха за минала вина.

Невидими огради прескачам с мойто Аз.

По лъчове небесни препускам със Пегас.

В земята аз оставям невидима следа

и мъча се живота в стих да изпреда.

----------------------

От стихосбирката "Думи от душата, стих от сърцето" - 2003

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??