Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
6 abr 2022, 15:49

В стих, в цвете – в жило на пчела 

  Poesía
1337 7 16

И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и
да, сякаш малко е това,
любови, скърби и победи,
той ще изплаква, но в слова.

 

От люлка мразех хленч и тази
безпомощност корях безспир.
Надежда – име – да ме пази,
кум бил ми звездият Всемир.
А мама, като всяка майка,
видяла – чедото расте,
ни да се смее, нито вайка -
вулкан била съм – не дете.

 

От малка съм си все опасна,
ни чакане, ни стон, ни страх,
поредна рана щом зарасне,
все след мечтите си летях.
И бе ми граница небето,
така съм си и досега.
Гостоприемно ли не бе то –
изкърпвах го сама – с дъга.

 

Душата – парцалива книга,
от нея само Бог е чел.
Корица шарена не стига,
животът не е самоцел.
И да съм луда ми отива,
нормална и не съм била.
Умра ли – пак ще съм щастлива...
В стих, в цвете – в жило на пчела.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »

4 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??