Заспиваш ти... Унасяш се дълбоко
в света блажен на любовта красива.
Най- нежна си, когато спиш и много
жадувам да те чувствам в сън щастлива.
Ръцете ти възглавката обвили,
във мекотата обич са познали.
Косите дълги черни са и мили,
и в полумрака с чар са заблестяли.
Клепачите потрепват и усмивка
по устните малинови пламти.
Тъй кротка си под леката завивка,
а твоят дух сред небеса лети.