В сън сънувам смуглото си лято
с мъж, по мене навалял във дъжд.
Над чардаци любил ме с летеж на ято,
а в полето - насред цъфналата ръж.
Устни жарени със дъх упойващ
до несвяст е впивал в моите жадни,
със любовните си ласки, капещ,
във стенания преливал е бездумни...
Сън ли беше, дявол да го вземе,
що ли не пък да те взема аз.
Този сън наяве споделихме
с любовта, изригнала във нас.