Мисълта за теб ме прави щастлива,
вечер тя те води в съня ми.
Щом изгреят звездите, луната заспива,
в небето нейде потъва страха ми.
Самотата така е обсебила дните,
сякаш времето вече е спряло.
Откакто замина, не спират сълзите
и всичко наоколо е тъй запустяло.
Бавно без теб се движат стрелките,
колко ли време ще бъде така?
Искам отново да затворя очите
и да те видя до мен в съня.
05.05.12г. Силвия Даракчиева
© Силвия Даракчиева Todos los derechos reservados