IvanBarzakov (Иван Бързаков)
38 3
23 feb 2011, 22:21

В съня, над пропастта 

  Poesía » Civil
615 0 2

... Денят е сън.

Сънят е ден.

Кошмарът –

винаги със мен.

 

 

Отчаян вик!

Отчупена скала

над теб

чудовищно

виси...

Безкраен

миг.

Напразно търсиш

с пламнали очи

Всевишния –

де те спаси

от гибел в пропастта.

Излишна е

надеждата дори

за бърза смърт!

Тук милост няма.

 

Ужасèн,

ти виждаш само

как в нощта,

зловещо черна,

с гняв

скалите

се откъртват.

Изведнъж...

животът ти по чудо

е спасен.

Но радостта –

във теб,

около теб, под теб –

навсякъде

е мъртва.

 

Като змия боа,

в гърдите

впита,

мъката тежи.

От болка

ще се пръснеш!

 

Долу 

хиляди се гърчат...

Майчица България

в конвулсии лежи.

 

 

 

Иван Бързаков, март 2010

 

 

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мъка...много мъка...мъртва е радостта,когато Родината гине,а сам ти оцеляваш...
  • Допада ми експресивният стих, а и темата...Wali/Виолета Томова/
Propuestas
: ??:??