Нощ е, аз се сгушвам в твоите прегръдки,
но не заспивам, а в спомена потъвам
бях твоя, запленена от милувки.
Нощ е, но не спя, гледам те, над тебе бдя.
Сякаш ще те предпазя от този кошмар,
извисил се в сънят ти! ''Не, няма да спя''
докато не угасне този пожар.
Гориш, изгаряш в треска и се молиш,
в съня си с някого говориш.
Жена е, другата е, предполагам,
за помощ ръце към тебе протяга.
Но ти я молиш, гониш я да си отива,
защото тъй с нескромните си желания,
страстта и всичко мило в теб убива.
Тя моли, продължава, стене,
не вижда ли, че вече си със мене.
Издига прегради между нас,
с нахалството си всичко тя погубва.
Нощ е и бдя над твоя сън, да е спокоен,
така, както спокойно е вън.
Нощ е, попивам капките пот по твоите устни,
кога кошмарът ще свърши, кога ще се отпуснеш.