Тръгнали сме – път към пътя.
Връщане не ще ни стигне.
Стъпки стрък, порасъл в кръста
от безумието на мечтите.
Тръгнали сме – шепот лава.
Пълна чаша със пиянство.
Две следи от жаден пламък
по ръба на мост безкраен.
Тръгнали сме – доживотно!
Като ангели във мрака
със крила порасли в болка,
полудели от страстта си.
Търсиме се – жар светлеем
жива рана под небето.
Даже в падане да спреме -
ще е някъде в сърцето...
© Дакота Todos los derechos reservados