В сърцето ми детето си остана....
08.11.2018
В сърцето ми детето си остана
Зададе ми приятелка идея със молба
да напиша стих,но романтичен.Ето затова
зимна снимка ми показа -от София пейзаж-
но да има "ох" и "ах" и някакъв типаж...
Но хумор да не лъха от никакви куплети!
И седнах аз..На снимката й имаше дървета,
покрити снежно.Чувствах хлад.Такава белота!
И тишина.Красиво..,но погледа ми в миг видя
и грозното-жълтеещите кучешки петна....
О,не,това не бива да го гледам,а хОра! И сега,
вървейки да се радват,възклицават на снега...
Но,сутрин,бе!И всеки бърза!Внимава да не падне,
не смогва хич за красотата поглед да открадне...
На тая снимка нямаше това добре,което помня
във малкото градче,където,когато зима дойде!
Там истинска романтика бе!Покрито всичко в бяло,
но чисто,миришеше омайно на дърва и пушек!Само
дочуваше се детски глъч в пързалка на баира,
след училище ,където всичките деца събира!
Преди това,изяли са филия, сол,пипер и олио,
или намазана със мармалад или със мас...
Кръв ще капне от ръцете им и бузи- зачервени,
ала усмивките не падат от лицата им засмени!!
Не възклицавахме със думи по снежната картина-
очи на всички бяха пълни и щастие в тях има!...
Ей в този спомен върна ме със снимката видяна,
защото във сърцето ми детето си остана!!!
Стих,който не успях да пусна зимата,но Руми и Роберт
ме провокираха да споделя този спомен с вас...
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не знам дали ще излезе до тогава, но... добре си дошла!
-
Започвам да наваксвам и аз пропуснатото от теб,довечера,обаче!
-
Днес пуснах един спомен за предизвикателството на Ена, „ обичам книжки да чета”. Май така беше. Ако не, смисълът е такъв. Дано ви хареса.
-
Ако нямаш спомени-значи не си живял,а най-скъпи са детските.....Благодаря Албена и Марги!!
-
Мила! Мила! Мила! И спомените такива! А сега, димът от комините пречел! Прегръщам те, Иржи!
-
Много е хубаво, Иржи!... Благодаря ти, че ме върна в детството....
-
Благодаря Наде,Влади и Доче,че спряхте на страницата ми.Ако бях почакала малко,да дойде снегът,стиха ми щеше да е по-актуален.....Писан е за миналата зима.
-
Стихът добре се е получил
макар че "АХ" и "Ох" отсъстват
Но всички тези стари случки
житейските ни рани кърпят... -
Благодаря ти за този стих, Иржи!
-
Избяга ми текста...Гавраиле,много ме радват твоите коментарни стихчета и си ги чакам,да знаеш...
Ели,твоето присъствие ме прави щастлива!И не само зарад добрите думи,можеш да ми показваш и грешките...
И да има сняг,Стойчо,в големите градове е опасно и не му се радваме толкова,аз съм падала и дълго била в гипс....
Благодаря за присъствието ти ,Катя,а аз,Веси ,дали защото съм зиме родена,обичам зимата,особено ,когато съм в планина,но все по-рядко ми се случва...
Благодаря,Руми,че намина и събуди носталгията ти!
Благодаря и на теб,Милко, и че оцени.Всеки пази някакви спомени от детството и те ни връщат в онова безгрижно време!! -
Благодаря,приятели,че уважихте това несезонно стихотворение,за всички мили думи и за "любими"!
Гавраиле,много -
Благодаря ти, Иржи за хубавата зимна приказка в която се върнах с носталгия! Хареса ми и ти благодаря!
-
С Ели. Колкото по-дълго запазим детето у себе си, толкова по-добре. Радвам се, че то е живо в теб, Иржи! И ти се възхищавам!
-
Хареса ми стиха ти, Ирина!
-
Ами, никак не е изненада,
че този зимен пейзаж
отново ни стори млади,
макар, че днес снегът да е мираж!😄 -
Добре се е получило, Иржи – близко на всяко сърце.
Радвам се на оцелялата детска душа в теб.
Празнично да ти е днес! -
В сърцето ти дете
и римата захвана
спомени подзе
докара Зимата засмяна.
Романтика във бяло
замръзнали ръце
усмивки като покривало
снимка спомени зове.
Ех...незабравими детски дни!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
