В сърцето на спомена някъде – ти си,
приличаш на лъч във студените дни,
пожари преливат в очите ти сини
и цял океан от красиви мечти!
Ще спра този спомен – вълшебство далечно,
прераждане, може би, вяра и път
и мисъл, открита във думата вечно –
останал в душата е само мигът.
На времето тайните пак ще потърся –
далечни, мечтани, навярно добри,
за мен красотата е толкова силна
и може би сбъдва тя всички мечти! ...