myworld (Аз)
284 845
18 dic 2013, 22:11

В сърцето си забих игли 

  Poesía
425 0 12

В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.

 

Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.

 

Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич.
От тази съм, аз цял, в следи. Това е коренът, посят от Бога.

 

Превърнах се във струя дим. Чрез всичките любовни рани.
На Царството съм вече Син. Чуй, кънтят църковните камбани.

 

В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Но ти ме стреляш със стрели. И дълго в мене ще отекват!

© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!
  • Това съм пропуснала по невнимание! Харесва ми колко открито пишеш и как звучиш доста категорично, въпреки лъхащата болка от стиховете ти. И ритъмът ти е перфектен

    Благодаря ти, М.
  • Благодаря ти, Чо!
  • И това ми хареса!
  • Благодаря ви, Санвали и Дарена!
  • Да, болката минава през сърцето.
    Поздрав, Васил!
  • Благодаря ти, че намина, Валка!
  • Споделено откровение!
  • Много ти благодаря, Жени!
  • Откровено и много чисто стихо...някой ден ще поискаш да го допишеш, вероятно...Много ми е близко това усещане за екоти! великолепно и замислящо! поздрави!
  • Благодаря ти, Албена!
  • Много ми хареса!!
Propuestas
: ??:??