Гледам ги как падат капките дъждовни,

сипят се в душата ми, толкова огромни,

леят и преливат в дълбините й греховни,

ала сухи пак остават чувствата виновни.

Пътуваме по пътищата стари,

изминаваме забравени площади.

Той говори ми до мене нещо,

а капките парят ме така горещо...

Парят и пронизват  до дъно,

сякаш има останало такова,

но нали все още ме гори,

нали все още силно пари...

Излъгахме ли се... едва ли,

залъгахме ли се... дали?

Обикнахме се... нали,

нарани ме... знаеш ли?

А капките се сипят... сякаш са от ада пратени,

пътят ни не свършва, а едва сега започва

и нищо, че е трудно, и нищо, че вали,

огъня в душите този дъжд не ще да угаси!!!