В тази бяла пустош,

там, сред бялото поле,

заспали са мнозина,

тръгнали по пътя си те.

Ах, как копнея

стих прекрасен да напиша

и тях да събудя, за да

могат по пътя си да продължат.

Но тези виелици ужасни,

така неочаквани и страстни,

какви картини прекрасни рисуват,

но кой би могъл да ги съзре

със затворени очи и заспало сърце?

Бурята обаче не разбира

и продължава да рисува

по окапалите клони,

по забравените склонове.

Пътниците, все така стоящи,

ни умрели, ни спящи.

Дебнещи да продължат

в тази бяла пустош.