В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите,
помни кръчмата всеки глупак.
За величие, българи жалите,
с помътнените мозъци пак.
И в душите се трупат камарите,
канарѝ до тъй дребен чакъл.
Господа – заменили другарите,
днес ви водят и дават акъл. ...