Трептиш
в космическата зима
на истини, пресипнали от болка.
Флиртуваш с вятъра,
а снеговете те измиват,
за да не знаеш още колко
пътеки дим те чакат,
изгорели
по дъното на зъзнеща печал.
И колко още стенещи раздели
ще станат дъжд,
от упреци пиян. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse