onix4e (Ониксче)
14 11
11 jul 2007, 14:18

в теб се усъмних 

  Poesía
1203 0 4
И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!

искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!

© Ониксче Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!Браво!
  • Хубава идея , браво!
  • никой не е незаменим,Кам, включително и аз...благодаря все пак стихотворението е хубаво
  • за жалос твърде често пренебрегваме приятелите си,в момент в който сме оплетени в паяжината на "любовта",и твърде често не се вслушваме в обективните съвети,но пък в крайна сметка все се намира някой който ни е адски верен,и е с нас въпреки че сме пренебрегнали съветите които ни е дал - оникссс,сигурна съм че приятелката ти знае колко я обичаш,но и това е един чудесен начин да и покажеш.Браво!!!
Propuestas
: ??:??