И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!
искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!