В омайна нощ - лунните лъчи...
докосват ме по-нежно и от бриза.
Сбогом сивота, мъгли!
Сбогом празнота в душата скрита!
Затварям своите очи...
В омайна нощ до мен се появи,
захвърлил тъмната си риза.
Край морето сме, шумят вълни.
Ах, твоята лодка...
в пристанището ми навлиза...
© Есенен блян Todos los derechos reservados