В пепел превърнах душата си.

Потънах в грях, изгубих и себе си!

Прегърнах земята, но косите ми

докосна единствено вятъра!

За болката няма време.

Годините минават и заличават

следите ми.

Гласът е глас от пустинята.

В този свят твоя съм за винаги!

Любовта тихо нашепва: - Ела!

Нощта разпалва страстта

и в огъня с теб ще изгоря!

Самотата навестява тишината.

И те търся, после те губя, любов!

Пътя ми показват звездите.

Единствено танцуват душите

в нощния полумрак.

И съм тук, по пясъка рисувам

и ме няма...

Сенките бавно доближават.

Ръцете си към тях протягам,

но после потъват в дълбочината.

Очите ми бавно поглъщат тайнствеността

и забравям каква съм била?

Ако някога в някой друг живот

съм те лъгала, то прости ми сега!

В пепел превърнах душата си.

По този път от камъни

взех пръст от тази земя

и отново ще се възроди любовта!