Случайно видях я, едвам я познах!
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира!
Сякаш всеки избягваше да я коментира!
Нищожна, невзрачна, безлична,
точно пасваше на картината меланхолична.
Някъде вътре, дълбоко в себе си зная -
нито миг не биваше да се колебая!
Тя винаги бе готова да стане,
стига под ръка някой да я прихване. ...