В тунел на вълна

10 abr 2012, 10:43

Poesía » Filosófica

673 0 3

В тунел на вълна

Небрежно със вятъра влизам в тунела

в ревящите къдри на гневен Нептун,

разглеждам отвътре гърбата идея –

Първичния вик на Вселенския ум.

Вълната събира, вълната разделя,

вълната е в слънце, в сърцето и в мрак.

На всичко е сложил Творецът постеля,

вълната на Свършека слага капак.

После се спускам в оста на средата,

в незримите струни на Нежен тайфун

и чувам кристалния глас в кухината:

избирай – Хармония в теб или Шум.

И шум ме извежда от сънното мляко...

Повлича ме в миг Загрубял маховик.

... Ще ида до село, ще седна за малко,

деня ще завърша с: "Обичам! Прости!"

И в Час на падежа вълната ми в кредит

ще тръгне нагоре от грешната плът.

В раздуваща сфера искрицата бледа

ще търси в Безкрая най-чистия кът.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.