В ТВОИТЕ ОЧИ
Никой сам лицето си не може да види.
Оглеждаме се в насрещното огледало.
Но в него не виждам своето сърце.
То пък душата ми не вижда нежно бяла.
Аз искам да се оглеждам в твоите очи.
Искрящи са със нежността на любовта.
Балада за обич в тях гальовно звучи.
Образ, отронен в сълза на радостта.
С криле на пеперуда да те докосна.
С уханието на червена роза да те упоя.
С целувка да те посрещам страстна, росна.
С ласка пулсът ти забързан да укротя.
Да съм твоята съкровена довереност.
Ти за мен да си стълба силен гранитен,
на който да се подпра с увереност
и като птица щастлива да политна.
Да сме ръка в ръка при радост, тревоги.
В живота суров синхронно да плуваме.
Върховете да катерим до изнемога.
Децата – птици... с любов да целуваме.
Когато тихо пристъпи при нас старостта,
в очите си все още да се оглеждаме,
в спомени нежни да облечем младостта
и душите ни да се сливат копнежно...
21 08 2015
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados