Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли
и лекувам душата си клета,
и светът се изгубва почти,
и остава безкрайно далече.
Тук споделям сълзи и мечти,
в мен покълнали голи и слепи,
и съм себе си в сноп от лъчи,
затрептели от истини бели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse