дакота (Дакота)
152 364
19 abr 2007, 1:55

в тъмните очи на залеза 

  Poesía
1349 2 9

В покой животът си обгръщам.
Смалих се  - нямам вече сили...
Омръзна ми от кръстопъти -
не искам помощ,  ни разбиране.

Напразно сутрини посрещам,
когато мракът ме проклина.
Небето премаля в нозете ми,
потъвам в  залеза завинаги...

Напразно чаках път безкраен
и мислех - ще живеем вечно...
Не виждах гаснещите клади
във  ежедневните пресечки.

Смирена учех се да стана,
със кръв белязала душата си -
сърцето ми забрави жаждата.
Разлях си огънят в блатата.

Живях в машина за убиване,
в сговора хладен на търпението.
Завърших в гола недомисленост,
като потръпване на времето.

Излизам от града  на ангелите,
меланхолична и студена...
И пъпната си връв прерязах
като вълчица преродена.

Във сенките сега се крия -
във ехо на родилен писък.
Духът ми е косач пустинен
във тъмните гърди на липсата.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??