В покой животът си обгръщам.
Смалих се - нямам вече сили...
Омръзна ми от кръстопъти -
не искам помощ, ни разбиране.
Напразно сутрини посрещам,
когато мракът ме проклина.
Небето премаля в нозете ми,
потъвам в залеза завинаги...
Напразно чаках път безкраен
и мислех - ще живеем вечно...
Не виждах гаснещите клади
във ежедневните пресечки. ...