Търсих я във кръчмите с години,
минавала най-често тя оттам,
умее да подлага дини,
на сутринта ни спомен, ни тамян.
Казаха - обичала морето,
русалка първа станах аз,
само гларуси намерих, дето
предлагаха я със цена за час.
Най-истинска била във интернет,
ми довериха строго, под секрет,
парола, вход и полови атлети
ме канят все на кино без билети.
Търси я в пролетния цвят
съветват ме колегите-поети,
във птичките, във цъфналия мак,
в снежинките и ветровете.
Не ми се крий, Любов, не се преструвам,
ще те измисля и ще те възпея,
и, ако трябва, ще те нарисувам,
защото само ти ме караш да живея.
© Ивон Todos los derechos reservados
Прекрасен, прекрасен, прекрасен стих!