31 ago 2007, 22:36

В усещането за безкрайност 

  Poesía
558 0 8

В усещането за безкрайност
във обятията ти,
по малко съм умирала навярно,
помислих, че се раждам
и извиках...за да поема въздух
в дробовете си.

Нахлу в гърдите неизмерима светлина,
заби се в лявата ми клапа
на сърцето,
по дланите ми плъзна вечерта,
и дъговидно,
нещо нежно ми прошепна.

Разтворих се до сетният си атом
в химичната реакция
на чувствата,
умираше, отиваше си същността,
а преродена,
душата ми отлитна към небето.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??