Когато в теб задухат ветрове
и слънцето се скрие зад звездите,
когато мрачно-ледено перде
размаха пелерина пред очите,
когато нов и слънчев светъл ден
изгрява, а за теб е бледа сянка,
додето залез, кървавочервен,
очите ти поглъща като дрямка,
когато всичко в твоя хоризонт
изчезва бавно в гъстия сумрак
и знаеш, че житейският ти брод
от тук на тъй едва ще влачи крак... ...