За бабината къща
размечтах се,
за ромона стоглас
на мойто детство,
когато разбуждаха ме чанове
и пърхащи крила,
и песента на цялата Земя...,
за бабината къща -
там, до дюлите
и къдрокосите лози,
до ореха вековен
и въпросите,
скрити в наивните
детски очи.
Защо си спомних
бабината къща?
© Росица Танчева Todos los derechos reservados