в залеза късен от любов позлатен
укротена реката се влива
като вятър самотен в милувка последна
мигът отминаващ притихва...
а стъпките тихи в реката
оставил за мене в онези гальовни
и кротки морени от някога
мислите бели за теб приютяват...
там, в тъмното... залезът
бавно потъващ пътеката звездна отваря
омайно пак Млечният път
бреговете на спомена топло огрява... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.