tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
19 nov 2007, 16:21

В залеза на живота 

  Poesía
799 0 5

В разцвета на силите си -

търсен, обичан, желан,

а в залеза на живота –

си вечно отвергнат, обруган.

Къща строил си, палати

за своите деца непризнати,

изтисквайки последните си сили

от залъка делил си, за да са щастливи.

И днес, когато лицето е в бръчки,

когато си прегърбен и безпомощен,

когато ръцете треперят,

а за печката нямаш дори пръчки,

кръвта ти бавно се смразява

и ти си все по-самотен.

Така жестоко е устроен живота –

раждаш се сам и сам си умираш,

затова поне по пътеката съдбовна

радвай се, обичай и обичан ти бъди,

защото в залеза на живота

сам отново ще си, запомни!

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви
  • Може би...тъжно е!
    Защо е така устроен живота?
    Никога няма да позволя това да се случи на близките ми хора!
    Обещавам!Поздрави, стихотворението е страхотно!
  • тъжна, студена, сива истина...
    дано никога не ти се случва да оставаш сама! не го заслужаваш!!!!!
    колкото до стиха... няма смисал да коментирам.. КЛАСА
  • Това е едно от най-хубавите стихове, които съм чела!
    Толкова истинско и тъжно, справила си се блестящо!!! 6+
  • Много , много тъжна истина
    има в мъдрото ти стихотворение.
    С много обич, мила Марина.
Propuestas
: ??:??