Ръка до ръка. И мисъл, разпъната
до скъсване между двете посоки
на пясъчните ни стъпки. В нетрайни следи.
Изгрев след залез. Залез след изгрев.
Две прекрасни самотни създания
рисуват картини на съмнало щастие.
За споделяне с някой. И някога.
Сънуват в очите ни приливни сънища
и отливи за събуждане. Докато мисълта ни
разделя деня в зенита на яркото слънце.
Миг, събрал цветовете на целия свят.
Миг, събрал вечността. В теб. И във мен. ...