14 mar 2009, 13:32

Вакуум 

  Poesía » Otra
622 0 7

 

 

Натежал ми е океанът.

 

С

всяка

падаща

капка.

 

Тонове спомени

дълбаят по мислите

и оставят 

дълбоки резки.

 

И ме натискат

все към дълбокото.

Няма дъно

в безкрайността.

 

Някъде имах начало.

С форма от кръгове.

 

Съзерцавах

светлата

част

от кръга.

 

Сега краят захапал е

с тъмната паст

смисъла на живота.

 

Даващ нова посока

от центъра.

 

Кръговратно ми е.

Краят води... до нов край.

 

Вакуумирана тъмнина.

 

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??