Натежал ми е океанът.
С
всяка
падаща
капка.
Тонове спомени
дълбаят по мислите
и оставят
дълбоки резки.
И ме натискат
все към дълбокото.
Няма дъно
в безкрайността.
Някъде имах начало.
С форма от кръгове.
Съзерцавах
светлата
част
от кръга.
Сега краят захапал е
с тъмната паст
смисъла на живота.
Даващ нова посока
от центъра.
Кръговратно ми е.
Краят води... до нов край.
Вакуумирана тъмнина.
© Ол Todos los derechos reservados